1. Да проуча внимателно фирмата/университета/лицето, при когото отивам, като се свържа с неправителствени организации, полиция, интернет, приятели и познати.

2. Преди да замина трябва да се погрижа роднини и приятели да имат:
- моя снимка и копие на паспорта ми
- телефона и адреса ми в чужбина
- телефона и адреса на човекът/организацията/работодателя/университета, където отивам
- координатите на посолството/консулството в страната, където отивам
- копие от договора ми

3. Преди да замина е препоръчително да съгласувам с роднини и приятели сигнал/фраза/изречение, който ще бъде за спешни случаи, когато съм в беда.

В по-голямата част от случаите на трафик, трафикантите разрешават да се говори по телефона само веднъж – два пъти и то под зоркия им поглед, така че това би било много полезно и дори единствената крачка, която можете да предприемете за момента.

Ето един прост пример:
Сигнал: „Има много работа тук”... „или времето е много горещо”... „ или намерих си страхотно гадже”. Когато изречете тези думи, дори и пред други хора, роднините ще знаят, че сте в беда и ще могат да вземат мерки.

4. Когато се съглася да работа в чужбина трябва задължително да подпиша предварително договор, в който да е указано:
- кой е работодателят ми
- къде точно ще работя
- условия на работа/плащане/живеене
- срокът на договора 

5. Преди да замина да се обадя на посолството в България на страната, в която отивам и да попитам за актуални данни за условията на пребиваване на чужденци и работа там.

6. Да взема с мен задължително координатите на българското посолство/консулство в страната, в която отивам. Да го пазя на скрито място и да знам, че когато се чувствам застрашен мога винаги да се свържа с тях.

7. Ако, за да отида в дадена страна ми е необходима виза, то тя винаги има определен срок. Трябва да проверя този срок и да знам, че ако той изтече докато все още съм в чужбина може да имам неприятности.

8. Би ми било полезно, ако науча някои основни фрази на езика на страната, в която отивам.

9. В никакъв случаи не трябва да давам на никого документите си!

10. Ако се почувствам по някакъв начин застрашен в страната, в която се намирам в момента, непременно трябва да се свържа с:

- Българското посолство/консулство (списък на посолствата и консулствата на Р. България по света)
- Местната полиция
- Местни, български и международни неправителствени организации
- Роднини, приятели и познати

11. Ако нямам достъп до телефон трябва да помоля непознати хора да ми окажат съдействие/да се обадят по телефона, да оставят съобщение в най-близкото полицейско управление/. Трябва да дам по възможност личните си данни (име, от къде съм) и къде се намирам, от какво съм заплашена, за да могат властите да бъдат максимално улеснени.