Ратифицирана със закон, приет от 40-тоНС на 7.03.2007 г.-ДВ, бр. 24 от 20.03.2007 г. Издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 63 от 3.08.2007 г., в сила за Република България от 18.06.2007 г.

Преамбюл

Държавите -членки на Съвета на Европа, и другитедържави, подписали тази конвенция,

като имат предвид, че целта на Съвета на Европа е постигане на по-голямо единство между своите членове;

като имат предвид, че трафикът на хора представлява нарушение на човешките права и престъпление срещудостойнството и неприкосновеносттаначовешкаталичност;

като имат предвид, че трафикът нахора може дадоведедо заробваненажертвите;

като имат предвид, че зачитането на правата на жертвите, закрилата на жертвите и борбата с трафика нахора трябвада бъдат най-висши цели;

като имат предвид, че всички действияили инициативи, насочени срещутрафикана хора, не трябва да бъдат дискриминационни, адаотчитат равенството междуполовете, както и подхода за закрила на правата надецата;

като припомнят декларациите на министрите на външните работи на държавите членки, приети на 112-ото (14 -15 май 2003 г.) и 114-ото (12-13 май 2004 г.) заседание на Комитета на министрите, в които се призовавакъмзасилени действияот странанаСъветанаЕвропа срещутрафиканахора;

като взеха предвид Конвенцията за закрила на правата на човека и основните свободи (1950 г.) и протоколите къмнея;

като взехапредвидследнитепрепоръки наКомитета на министритекъмдържавите -членки на Съвета на Европа: Препоръка № R (91) 11 относно сексуалната експлоатация, порнографията, проституцията и трафика на деца и непълнолетни; Препоръка № R (97) 13 относно сплашването на свидетели и правата на защитата; Препоръка № R (2000) 11 за борбастрафика на хорас цел сексуална експлоатация; Препоръка Rec (2001) 16 за защита на децата от сексуална експлоатация; Препоръка Rec (2002) 5 за защита на жените от насилие;

като взехапредвидследнитепрепоръки наПарламентарната асамблея на Съвета на Европа: Препоръка 1325 (1997) относно трафика на жени и насилствената проституция в държавите -членки на Съвета на Европа; Препоръка 1450 (2000) относно насилието срещу жени в Европа; Препоръка 1545 (2002) за кампанията срещу трафика на жени; Препоръка 1610 (2003) относно миграцията, свързана с трафика на жени и проституцията; Препоръка 1611 (2003) относно трафика на органи в Европа; Препоръка 1663 (2004) относно домашното робство: поставяне в положение на зависимост, домашни помощници и съпруги със сключен фиктивен браксрещузаплащане;

като взеха предвид Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз от 19 юли 2002 г. за борба с трафика на хора, Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз от 15 март 2001 г. за процесуалното качество на жертвите в наказателното производство и Директивата на Съвета на Европейския съюз от 29 април 2004 г. относно разрешението за пребиваване, издавано на граждани на трети страни, които са жертви на трафик на хора или са били подпомогнати с цел нелегална имиграция и сътрудничат на компетентнитеоргани;

като взеха надлежно предвид Конвенцията на Обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност и Протокола към нея за предотвратяване, ограничаване и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца , с оглед подобряване на закрилата, която им предоставят тези инструменти, и доразвиваненаустановенитеот тяхстандарти;

като взеханадлежно предвиддругитеприложими международноправни актове в областта на борбата с

трафика на хора;

като отчитат нуждата от създаване на всеобхватен международноправен инструмент, който да се съсредоточи върху човешките права на жертвите на трафик и да установи специален механизъм за наблюдение,

се споразумяхаза следното:

Главапърва -Предмет, приложно поле, принцип назабрананадискриминациятаи определения

Член 1-Предмет на конвенцията

1. Тази конвенцияима запредмет:

a) предотвратяването и борбатас трафика на хора, като едновременно с това се гарантира равенството междуполовете;

b) закрилата на човешките права на жертвите на трафик, разработването на всеобхватна рамка за закрила и подпомагане на жертвите на трафик и свидетелите, като едновременно с това се гарантира равенството междуполовете, както и осигуряването наефективно разследванеи наказателно преследване;

c) поощряването намеждународното сътрудничество в областтанаборбатастрафиканахора.

2. За да се гарантира ефективното прилагане на нейните разпоредби от страните по нея, с тази

конвенциясеустановява специален механизъмзанаблюдение. Член 2-Приложно поле

Тази конвенция се прилага за всички форми на трафик на хора, независимо дали са национални или международни и дали сасвързани или несорганизираната престъпност.

Член 3-Принцип назабрананадискриминацията

Прилагането на разпоредбите на тази конвенция от страните по нея, в частност предоставянето на мерки за закрила и съдействие за спазване правата на жертвите, се осъществява без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или другнякакъв признак.

Член 4-Определения

Зацелите на тази конвенция:

a) "трафик на хора" означава набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането нахорапосредством заплахаза използванеили самото използване на сила или други форми на принуда, отвличане, измама, въвеждане в заблуждение, злоупотреба с власт или състояние на зависимост или даване или получаване на пари или облаги за постигането на съгласието на лицето, имащо власт над друго лице, за целите на експлоатирането му; експлоатирането включва най-малкото използване с цел проституиране на друго лице или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, робство или дейности, сходни с робството, поставяне в положение на зависимост или отнемането на телесни органи;

b) съгласието на жертва на "трафик на хора" да бъде подложена на някоя от формите на експлоатация, предвидени в буква a) на този член, се счита за ирелевантно, когато е използвано което и да било от средствата, изброени в буква a);

c) набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на дете с цел експлоатация се разглежда като "трафик на хора", дори ако не включва някое от средствата, предвидени в буква a) натози член;

d) "дете" означававсяко лице, което нее навършило 18 години;

e) "жертва" означава всяко физическо лице, което е обект на трафик на хора, съгласно определението в този член.

Глававтора -Превенция, сътрудничество и други мерки

Член 5-Предотвратяваненатрафиканахора

1. Всяка страна по конвенцията предприема мерки за изграждане или укрепване на националния координационен механизъм, обхващащразличнитеоргани, които отговарят за предотвратяването и борбата страфиканахора.

2. Всяка страна по конвенцията разработва и/или укрепва ефективни политики и програми за предотвратяване на трафика на хора посредством: изследователски, информационни, осведомителни и образователни кампании, социално-икономически инициативи и програми за обучение, в частност предназначени за хора, уязвими на трафик, както и за професионално занимаващите се с проблемите на трафика на хора.

3. Всяка страна по конвенцията насърчава прилагането на подход, основан на правата на човека, и използва интегрирания подход за равенство между половете, както и чувствителен към децата подход при разработването, изпълнението и оценяването наполитикитеи програмитепо ал. 2.

4. Всяка страна по конвенцията предприема при нужда подходящи мерки, за да се даде възможност миграцията да се осъществява законосъобразно, в частност посредством разпространяване от съответните служби на точна информация за условията, позволяващи законно влизане и пребиваване на нейна територия.

5. Всяка страна по конвенцията предприема конкретни мерки за намаляване уязвимостта на децата на трафикпреди всичко посредством създаванена защитна среда за тях.

6. Мерките, приети в съответствие с този член, предполагат, когато е подходящо, участието на неправителствени организации, други компетентни организации и други елементи на гражданското общество, ангажирани с предотвратяването на трафика на хора и закрилата на жертвите или тяхното подпомагане.

Член 6-Мерки за пресичаненатърсенето

Запресичане на търсенето, което подхранва всички форми на експлоатацияна хора, особено на жени и деца, водещи до трафик, всяка страна по конвенцията приема или подсилва законодателните, административните, възпитателните, социалните, културнитеили други мерки, включително:

а) изследователскаработав областтананай-добритепрактики, методи и стратегии;

b) мерки за осъзнаване на отговорността и важната роля на медиите и гражданското общество за определяне на търсенето като една от изначалнитепричини затрафиканахора;

c) насочени информационни кампании, предполагащи, когато е подходящо, участието inter alia на публичнитевласти и налицата, формиращи държавната политика;

d) превантивни мерки, включително образователни програми за момчета и момичета по време на училищното им обучение, наблягащи върху неприемливостта на дискриминацията, основана на пола, и нейните пагубни последици, важността на равенството между половете, а също и върху достойнството и неприкосновеносттанавсякачовешкаличност.

Член 7-Гранични мерки

1. Без да се нарушават международните ангажименти във връзка със свободното движение на хора, страните по конвенцията засилват, в рамките на възможното, необходимия граничен контрол за предотвратяванеили разкриваненатрафиканахора.

2. Всяка странапо конвенциятаприемазаконодателни или други подходящи мерки за предотвратяване, в рамките на възможното, на използването на транспортните средства на търговски превозвачи за

осъществяваненапрестъпленията, предвидени в тази конвенция.

3. Когато е подходящо и без да се нарушават приложимите международни конвенции, тези мерки включват предвиждане на задължение за търговските превозвачи, включително за всяка превозваческа фирма или собственик или оператор на каквото и да било превозно средство, да се уверят, че всички пътници притежават документите запътуване, които се изискват за влизане на територията на приемащата държава.

4. Всяка страна по конвенцията предприема необходимите мерки в съответствие с нейното национално законодателство, за да предвиди налагането на санкции в случай на нарушаване на задължението, произтичащо от ал.3 натози член.

5. Всяка странапо конвенциятаприемаонези законодателни или други мерки, които са необходими, за да се направи възможно, в съответствие с нейното национално законодателство, даването на отказ за влизане или анулирането на визите на лица, замесени в извършването на престъпленията, предвидени в тази конвенция.

6. Страните по конвенцията засилват сътрудничеството между своите гранични служби, inter alia,

посредствомустановяването и поддържането напреки канали закомуникация. Член 8-Сигурност и контрол надокументи

Всяка странапо конвенциятапредприемамерките, които санеобходими:

a) за да се гарантира, че издадените от нея документи за пътуване или за самоличност са с такова качество, което не позволява лесно да се злоупотреби с тях, нито лесно да бъдат фалшифицирани или неправомерно променяни, възпроизвеждани или издавани; и

b) за да се гарантира неприкосновеността и сигурността на документите за пътуване или за самоличност, издадени от или от името на тази страна, и за да се предотврати неправомерното им изготвянеи издаване.

Член 9-Легитимност и валидност на документите

По искане на друга страна страната по конвенцията проверява в съответствие със своето национално законодателство и в разумен срок легитимността и валидността на документите за пътуване или за самоличност, издадени или за които сепретендира, чесаиздадени от нейно име, и за които се подозира, че са били използвани затрафикнахора.

Глава трета -Мерки за закрила и съдействие за спазване правата на жертвите, като се гарантира равенството междуполовете

Член 10 -Идентифициране на жертвите

1. Всяка страна по конвенцията осигурява в състава на своите компетентни органи лица, които са обучени и квалифицирани за предотвратяванеи борбастрафика на хора, заидентифициранеи подпомагане на жертвите, включително на децата, и гарантира, че различните органи сътрудничат помежду си, както и със съответните организации, изпълняващи функции по подпомагане, по начин, който позволява жертвите да бъдат идентифицирани в рамките на процедура, отчитаща особеното положение на жените и децата жертви, акогато това е целесъобразно, и да бъдат снабдявани с разрешения за пребиваване при условията, предвидени в чл. 14 от тази конвенция.

2. Всяка странапо конвенциятаприема онези законодателни или други мерки, които са необходими за идентифицирането нажертвите, при нуждав сътрудничество с други страни по конвенцията и съответните организации, изпълняващи функции по подпомагане. Всяка страна по конвенцията гарантира, че ако компетентнитеоргани имат основателни причини да смятат, че едно лицее било жертвана трафик на хора, това лице няма да бъде изведено от нейната територия, докато не приключи процедурата по установяване насамоличността муот компетентнитеоргани като жертвана престъплението, предвидено в чл. 18 от тази конвенция, и едновременно стовагарантира, челицето получава помощта, предвидена в чл. 12, алинеи 1 и

2.

3. Когато възрастта на жертвата не може да се определи и има основание да се смята, че жертвата е дете, същата се предполага, че е дете и й се предоставят специални мерки за защита, докато се установи нейнатавъзраст.

4. Веднага щомедно детебезпридружител се идентифицира като жертва, всякастранапо конвенцията:

a) осигурява представителството на детето от законен настойник/попечител, организация или орган, натоварен дадейства в интереснатова дете;

b) предприеманеобходимитемерки за установяваненанеговатасамоличност и националност;

c) полага всички необходими усилия за издирване на неговото семейство, когато това е в интерес на детето.

Член 11 -Закрила на личнияживот

1. Всяка страна по конвенцията закриля личния живот и самоличността на жертвите. Личните данни, които сеотнасят до тях, се съхраняват и използват в съответствие с условията, предвидени в Конвенцията зазащитаналицатапри автоматизиранатаобработканалични данни (ETS № 108).

2. Всяка страна по конвенцията приема мерки, гарантиращи, в частност, че самоличността или данните, позволяващи идентифицирането на дете -жертва на трафик, не се разгласяват публично чрез медиите или всякакви други средства, освен при изключителни обстоятелства, с оглед улесняване издирването на членовенасемейството или осигуряванепо другначин наблагополучието или закрилатана детето.

3. Всяка страна по конвенцията разглежда възможността да приеме в съответствие с чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи , така както е тълкуван от Европейския съдпо правата на човека, мерки за насърчаване на медиите да закрилят личния живот и самоличността на жертвитечрезсаморегулиранеили посредством мерки зарегулиранеили съвместно регулиране.

Член 12 -Подпомагане на жертвите

1. Всяка странапо конвенциятаприема онези законодателни или други мерки, които са необходими за подпомагане на жертвите при тяхното физическо, психологическо или социално възстановяване. Това подпомаганевключва като необходимминимум:

a) условияна живот, които дават възможност да се осигурят насъщните им нужди посредством такива мерки, като подходящо и безопасно настаняване, психологическо и материално подпомагане;

b) достъп до спешна медицинскапомощ;

c) писмени и устни преводачески услуги, когато енеобходимо;

d) предоставяненаправни съвети и информация, в частност по отношениена техните законни права и услугите, които санатяхно разположение, на език, който могат даразберат;

e) подпомагане, което да даде възможност техните права и интереси да бъдат представлявани и взети предвиднасъответнитеетапи от наказателното производство срещуизвършителите;

f) достъп надецатадо образование.

2. Всяка странапо конвенциятанадлежно отчитануждите на жертватаот сигурност и защита.

3. Наредстова всяка странапо конвенциятапредоставянеобходимата медицинскаили друга помощна законно пребиваващитенанейна територия жертви, които не разполагат с достатъчно финансови средства и сенуждаят от такавапомощ.

4. Всяка странапо конвенциятаприемаправилата, по силата на които жертвите, законно пребиваващи

нанейнатеритория, имат право надостъп до пазаранатруда, професионално обучениеи образование.

5. Всяка страна по конвенцията предприема при нужда и при спазване условията, предвидени в нейното национално законодателство, мерки за сътрудничество с неправителствените организации, други компетентни организации или други елементи на гражданското общество, ангажирани с подпомагането на жертвите.

6. Всяка странапо конвенциятаприеманеобходимите законодателни или други мерки, за да гарантира, чеподпомагането на жертватанеепоставено в зависимост от готовносттай дасвидетелства.

7. За целите на прилагането на разпоредбите, предвидени в този член, всяка страна по конвенцията гарантира, че услугите се предоставят въз основа на информирано съгласие, като надлежно се отчитат специфичните нужди на лицата в уязвимо положение и правата на децата по отношение на тяхното настаняване, образованиеи подходящи грижи затяхното здраве.

Член 13 -Периодзавъзстановяване и размисъл

1. Всяка страна по конвенцията предвижда в своето национално законодателство период за възстановяване и размисъл от най-малко 30 дни, когато има основателни причини да се смята, че въпросното лице е жертва на трафик. Този период трябва да е достатъчен за въпросното лице, за да се възстанови и освободи от влиянието натрафикантите и/или давземе осъзнато решение за сътрудничество с компетентните органи. През този период не е възможно да се изпълни спрямо него никаква мярка за експулсиране. Тази разпоредба не засяга действията, осъществявани от компетентните органи във всички фази на съответното национално производство и в частност при разследването и наказателното преследваненапрестъпнитедеяния. През този период страните по конвенцията разрешават на въпросните лицадапребивават на тяхнатеритория.

2. Презтози периодлицата по ал.1 на този член имат право дасе ползват от мерките, предвидени в чл. 12, алинеи 1 и 2.

3. Странитепо конвенциятанесаобвързани със спазването на този срок, ако съображения за спазване на обществения ред препятстват това или ако се установи, че е неоснователно предявена претенцията за ползване съсстатут на жертва на трафик.

Член 14 -Разрешениезапребиваване

1. Всяка странапо конвенциятаиздаваподновяемо разрешениеза пребиваваненажертвитев едната от следните двехипотези или и в двете:

a) компетентният орган счита, че тяхното пребиваване енеобходимо поради личното имположение;

b) компетентният орган счита, че тяхното пребиваване е необходимо за целите на сътрудничеството с компетентнитеоргани при разследването или в наказателното производство.

2. Разрешенията за пребиваване на деца -жертви на трафик, когато такива са необходими по закон, се издават в съответствие снай-добрияинтерес на детето и при нуждасеподновяват при същитеусловия.

3. Неподновяването или отнемането на разрешението за пребиваване се подчинява на условията, предвидени в националното законодателство насъответната странапо конвенцията.

4. Ако жертвата представи искане за друг вид разрешение за пребиваване, въпросната страна по конвенцията взема предвид обстоятелството, че жертвата е притежавала или притежава разрешение за пребиваванев съответствиесал. 1.

5. Предвидзадължениятанастраните по конвенцията, на които сепозовавачл. 40 от нея, всяка от тези страни гарантира, че предоставянето на разрешение в съответствие с тази разпоредба не нарушава правото дасетърси и дасе ползваубежище.

Член 15 -Обезщетение и правназакрила

1. Всяка страна по конвенцията осигурява достъп на жертвите от първия им контакт с компетентните органи до информациязаприложимитесъдебни и административни процедури наезик, който разбират.

2. Всяка страна по конвенцията предвижда в своето национално законодателство право на правно подпомаганеи на безплатна правна помощза жертвите при условията, предвидени в нейното национално законодателство.

3. Всяка страна по конвенцията предвижда в националното си законодателство право на жертвите на обезщетение от извършителитенапрестъпления.

4. Всяка странапо конвенциятаприемаонези законодателни или други мерки, които са необходими, за да се гарантира обезщетение на жертвите в съответствие с условията, предвидени в националното й законодателство, например чрезсъздаването на фондзаобезщетение на жертвите или мерки или програми, насочени къмсоциално подпомагане и социалнаинтеграция на жертвите, които могат да се финансират от активите, събрани в резултат на прилагането намерките, предвидени в чл. 23 .

Член 16 -Репатриранеи връщане на жертвите

1. Страната по конвенцията, чийто гражданин е жертвата или където това лице има право на постоянно пребиваване към момента на влизане на територията на приемащата страна, улеснява и приема неговото завръщанебезнеобосновано или прекомерно забавяне, като надлежно зачитаправата, сигурността и достойнството на товалице.

2. Когато дадена страна по конвенцията връща жертва в друга държава, това връщане се осъществява при надлежно съобразяванес правата, сигурносттаи достойнството на това лице, както и с фазата на всяко съдебно производство, свързано с обстоятелството, че лицето е жертва, като за предпочитане е връщането дабъде доброволно.

3. По искане на приемаща страна дадена замолена страна по конвенцията проверява дали лицето е неин гражданин или се е ползвало с право на постоянно пребиваване на нейна територия към момента на влизане на територията на приемащатастрана.

4. За да улесни завръщането на жертва, която не разполага с изискуемите документи, страната по конвенцията, чийто гражданин е лицето или където то се ползва с право на постоянно пребиваване към момента на влизане на територията на приемащата страна, приема да издаде по искане на приемащата страна необходимите документи за пътуване или друго разрешение, за да даде възможност на лицето да пътува и да влезе отново на нейнатеритория.

5. Всяка страна по конвенцията приема необходимите законодателни или други мерки с оглед изготвянето на програми за репатриране с участието на съответните национални или международни институции и неправителствени организации. Тези програми са насочени към избягване на повторната виктимизация. Всяка страна по конвенцията полага необходимите усилия с оглед реинтегриране на жертвите в обществото в държавата на завръщане, включително реинтегриране в образователната система и пазара на труда, в частност, посредством придобиване и усъвършенстване на техните професионални умения. По отношение на децата тези програми трябва да включват упражняването на правото на образование и мерки, осигуряващи адекватни грижи или приемане от семейството или подходящи обгрижващи структури.

6. Всяка страна по конвенцията приема необходимите законодателни или други мерки с оглед предоставяненажертвитепри нуждав сътрудничество свсякадругазаинтересованастрана по конвенцията на контактна информация за структури, които могат да ги подпомогнат в страната, където са се завърнали или са репатрирани, като например правоприлагащи служби, неправителствени организации, юридически професии, които могат да предоставят консултации и агенции за социално подпомагане.

7. Деца -жертви на трафик, не се връщат в дадена държава, ако съществува индикация в резултат на извършенаоценканариска и сигурността, четова връщане няма да защити по най-добър начин интересите надетето.

Член 17 -Равенство междуполовете

При прилагането на мерките, предвидени в тази глава, всяка страна по конвенцията си поставя за цел данасърчи равенството междуполоветеи използва интегрирания подход в областта на равенството между половете при разработването, изпълнението и оценяването намерките.

Главачетвърта -Материално наказателно право

Член 18 -Криминализиране на трафиканахора

Всяка страна по конвенцията приема необходимите законодателни и други мерки, за да се възведат в престъплениядеянията, изложени в чл.4 от тази конвенция, когато саизвършени умишлено.

Член 19 -Криминализиране на използването на услугитенажертвата

Всяка страна по конвенцията разглежда възможността за приемане на необходимите законодателни и други мерки с оглед възвеждане в престъпление по смисъла на националното й законодателство на използването на услугите, които са обект на експлоатацията, предвидена в чл.4, буква а) от тази конвенция, съсзнанието, челицето ежертванатрафикна хора.

Член 20 -Криминализиране на деянията, свързани сдокументите запътуванеили засамоличност

Всяка странапо конвенциятаприеманеобходимите законодателни и други мерки с оглед възвеждане в престъпления на следните деяния, когато са извършени умишлено с цел да се направи възможен трафикът нахора:

a) подправяненадокумент запътуване или засамоличност;

b) посредничество заили снабдяванес такъв документ;

c) задържане, отнемане, скриване, повреждане или унищожаване на документ за пътуване или за самоличност надруго лице.

Член 21 -Опит и подпомагане или подбуждане

1. Всяка странапо конвенциятаприеманеобходимите законодателни и други мерки с оглед възвеждане в престъпления, когато са извършени умишлено, помагачеството или подбуждането към извършване на някое от престъпленията по членове 18 и 20 от тази конвенция.

2. Всяка странапо конвенциятаприеманеобходимите законодателни и други мерки с оглед възвеждане в престъпление, когато еизвършен умишлено, опитът заизвършване на престъпленията по членове 18 и 20 , буква a) от тази конвенция.

Член 22 -Отговорност наюридическите лица

1. Всяка странапо конвенциятаприеманеобходимите законодателни или други мерки, за да гарантира, че юридическите лица могат да носят отговорност за престъпления, установени в съответствие с тази конвенция, извършени в тяхна полза от всяко физическо лице, действащо самостоятелно или като част от орган на юридическото лице, което заема ръководна длъжност в рамките на юридическото лице на основаниена:

a) правомощиедапредставляваюридическото лице;

b) овластяванедавземарешенияот името наюридическото лице;

c) овластяванеда упражнявавътрешен контрол в рамките на юридическото лице.

2. Освен вече предвидените в ал.1 случаи всяка страна приема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическо лице може да носи отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на физическо лицепо ал.1 е направила възможно извършването на престъпление, установено в съответствиес тази конвенция, в ползанатова юридическо лице от физическо лице, действащо от негово име.

3. Съобразно правните принципи на страната по конвенцията отговорността на юридическо лице можедабъде наказателна, гражданскаили административна.

4. Тази отговорност не е в ущърб на наказателната отговорност на физическите лица, извършили

престъплението. Член 23 -Санкции и мерки

1. Всяка странапо конвенциятаприеманеобходимите законодателни и други мерки с оглед налагането наефективни, съразмерни и възпиращи наказания за престъпленията, установени в съответствие с членове от 18 до 21. Тези наказания включват налагането на наказанието лишаване от свобода, което може да послужи като основание за екстрадиция, за престъпленията, установени в съответствие с чл. 18, когато са извършени от физически лица.

2. Всяка страна по конвенцията гарантира, че юридическите лица, които носят отговорност в съответствие с чл. 22, подлежат на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни или ненаказателни санкции или мерки, включително парични санкции.

3. Всяка страна по конвенцията приема необходимите законодателни и други мерки, които да й позволят да конфискува или по друг начин да отнема средствата за извършване и облагите от престъпленията, установени в съответствие с членове 18 и 20, буква a) от тази конвенция, или имущество, съответстващо по стойност натези облаги.

4. Всяка страна по конвенцията приема необходимите законодателни или други мерки, които да позволят временното или постоянно затваряне на всяко предприятие, което е било използвано за осъществяването на трафик на хора, без да се накърняват правата на добросъвестните трети страни, или временно или окончателно да забранят на извършителя на това престъпление да упражнява дейността, по поводнакоято еизвършено престъплението.

Член 24 -Отегчаващи обстоятелства

Всяка страна по конвенцията гарантира, че следните обстоятелства се считат за отегчаващи обстоятелства при определянето на наказанието за престъпленията, установени в съответствие с чл. 18 от тази конвенция:

a) когато престъплението еизвършено умишлено или поради груба небрежност, застрашавайки живота нажертвата;

b) престъплението е извършено срещудете;

c) престъплението е извършено от длъжностно лице при изпълнение на неговите служебни задължения;

d) престъплението е извършено в рамкитенаорганизиранапрестъпнагрупа.

Член 25 -Предходни осъждания

Всяка страна по конвенцията приема законодателни или други мерки, предвиждащи възможност при определяне на наказанието да се вземат предвид окончателните присъди, постановени в друга страна по конвенциятапо отношениенапрестъпленията, установени в съответствиестази конвенция.

Член 26 -Разпоредбаза освобождаване от наказание

Всяка страна по конвенцията в съответствие с основните принципи на своята правна система предвижда възможност да не се налагат наказания на жертвите за тяхното участие в незаконни дейности, доколкото тесабили принудени даправят това.

Главапета -Разследване, наказателно преследванеи процес

Член 27 -Ex parte и ex officio жалби

1. Всяка странапо конвенциятагарантира, че следственитедействияили наказателното преследванена престъпленията, установени в съответствие с тази конвенция, няма да зависят от обясненията или обвиненията, изхождащи от жертвата, поне когато престъплението е извършено изцяло или частично на нейнатеритория.

2. Всяка странапо конвенциятагарантира, че жертвите на престъпление, извършено на територията на страна по конвенцията, различна от тази, където те пребивават, могат да подадат оплакване пред компетентнитеоргани на държаватапо местопребиваването им. Компетентният орган, до който е подадено оплакването, доколкото самият той не притежава компетентност в това отношение, веднага го предава на компетентния орган на страната, на чиято територия е извършено престъплението. Оплакването се разглежда в съответствие с националното законодателство на страната, където е извършено престъплението.

3. Всяка страна по конвенцията гарантира чрез законодателни или други мерки при условията, предвидени в националното й законодателство, навсякагрупа, фондация, асоциацияили неправителствена организация, която си поставя за цел борбата срещу трафика на хора или закрилата на правата на човека, възможността да подпомогне и/или подкрепи жертвата с нейното съгласие по време на наказателното производство, свързано с престъплението, установено в съответствиес чл. 18 от тази конвенция.

Член 28 -Закрила на жертвите, свидетелите и лицата, сътрудничещи на

съдебните власти

1. Всяка страна по конвенцията приема необходимите законодателни или други мерки с оглед осигуряване на ефективна и подходяща закрила срещу възможно отмъщение или сплашване, в частност по временаи следразследването и наказателното преследванесрещуизвършителите, в ползана:

a) жертвите;

b) когато това еподходящо, наонези, които сасъобщили запрестъпленията, установени в съответствие счл. 18 от тази конвенция, или които по друг начин са сътрудничили на органите на разследването или на прокуратурата;

c) свидетелите, които са дали показания, касаещи престъпленията, установени в съответствие с чл. 18 от тази конвенция;

d) когато енеобходимо, членовете на семейството налицата по букви а) ис).

2. Всяка странапо конвенциятаприеманеобходимите законодателни или други мерки за осигуряване и предлагане на различни видове закрила. Тези мерки могат да включват физическа закрила, смяна на местоживеенето, промяна на самоличносттаи съдействие занамираненаработа.

3. На децата жертви се предоставят мерки за специална закрила, които в най-голяма степен са съобразени синтереситенадетето.

4. Всяка странапо конвенциятаприема необходимите законодателни или други мерки за предоставяне при нужда на подходяща защита срещу възможно отмъщение или сплашване, в частност по време на или след приключване на разследването или наказателното преследване на извършителите, за членовете на групите, фондациите, асоциациите или неправителствените организации, които упражняват една или няколко от дейностите, предвидени в чл. 27, ал.3.

5. Всяка страна по конвенцията разглежда възможността за сключване на споразумения или

договорености сдруги държави за целитенаприлагането на този член. Член 29 -Специализирани органи и координационни структури

1. Всяка странапо конвенциятаприемаонези мерки, които са необходими, за да гарантират, че лицата или организациитепритежават необходимата квалификация в областта на борбата с трафика и защитата на жертвите. На тези лица или организации се предоставя необходимата независимост в съответствие с основните принципи на законодателството на тази страна, за да могат да упражняват своите функции ефективно и без да се оказва върху тях неправомерен натиск. Тези лица или служителите на тези организации трябва да са преминали съответно обучение и да разполагат с необходимите финансови средствазаосъществяването насвоите задачи.

2. Всяка страна по конвенцията приема онези мерки, които са необходими, за да осигурят координирането на политиката и действията на своите административни служби и на другите обществени органи запротиводействиенатрафиканахорапри нужда, чрезсъздаването на координационни структури.

3. Всяка страна по конвенцията предоставя или засилва обучението на съответните служители, отговарящи за превенцията и борбата с трафика на хора, включително обучение по правата на човека. Обучението може да отчита конкретната специфика на различните служби и при нужда да се фокусира върху методите, които се използват за предотвратяване на този трафик, наказателното преследване на трафикантитеи защитатанаправатанажертвите, включително защитатанажертвитеот трафикантите.

4. Всяка страна по конвенцията разглежда възможността за назначаване на национални докладчици или други механизми занаблюдениенадейностите на държавните институции, насочени срещу трафика, и наизпълнението наизискваниятананационалното законодателство.

Член 30 -Съдебно производство

Всъответствиес Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и по-специално в съответствие с изискването на чл.6 от нея всяка страна по конвенцията приема необходимите законодателни или други мерки согледгарантиранев ходанасъдебното производство:

a) назакрилата на личнияживот нажертвитеи когато е необходимо, натяхнатасамоличност;

b) насигурносттанажертватаи защитатай срещусплашване,

съобразно изискванията на нейното национално законодателство, а в случай на деца жертви -като полагаособени грижи зануждитенадецатаи като осигуряваправото имнамерки заособеназакрила.

Член 31 -Подсъдност

1. Всяка страна по конвенцията приема необходимите законодателни и други мерки за установяването наподсъдност за всяко престъпление, установено в съответствие с тази конвенция, когато престъплението еизвършено:

a) нанейнатеритория; или

b) наборданакораб, плаващподфлага на тази страна; или

c) наборданасамолет, регистриран съгласно законодателството натази страна; или

d) от неин гражданин или от лице безгражданство, което обичайно пребивавана нейна територия, ако престъплението е наказуемо съгласно наказателния закон на мястото, където е извършено, или ако престъплението еизвършено извън териториалнатаюрисдикциянакоято и дабило държава;

e) срещунеин гражданин.

2. Всяка страна по конвенцията може към момента на подписване или депозиране на своя акт за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване чрез декларация, адресирана до генералния секретар на Съвета на Европа, да заяви, че си запазва правото да не прилага или да прилага само в специални случаи или при специални условияправилата заподсъдност, предвидени в ал. 1, букви d) ие) от този член или в която и даечаст от тях.

3. Всяка страна по конвенцията приема онези мерки, които са необходими за установяване на подсъдността й за престъпленията, предвидени в тази конвенция, в случаите, когато предполагаемият извършител на престъплението се намира на нейна територия и тя не го екстрадира в друга страна по конвенциятаединствено на основание на неговото гражданство следотправено исканезаекстрадиция.

4. Когато повече от една страна по конвенцията претендира подсъдност за твърдяно престъпление, установено в съответствие с тази конвенция, заинтересованите страни при нужда се консултират с оглед

определяне на най-добрата подсъдност за осъществяваненанаказателното преследване.

5. Без да се накърняват общите норми на международното право, тази конвенция не изключва упражняването нанаказателнаподсъдност от даденастрана по конвенцията в съответствие с националното й законодателство.

Главашеста -Международно сътрудничество и сътрудничество сгражданското общество Член 32 -Общи принципи и мерки за международно сътрудничество

Страните по конвенцията си сътрудничат в съответствие с разпоредбите на тази конвенция и посредством използването във възможно най-висока степен на съответните приложими международни и регионални актове, на договореностите, постигнати на основата на единно или реципрочно законодателство, и нанационалнитезакони соглед:

-предотвратяването и борбата страфиканахора;

-закрилатаи предоставянето напомощна жертвите;

-разследването или производствата, касаещи престъпленията, установени в съответствие с тази конвенция.

Член 33 -Мерки по отношениеназастрашени или изчезнали лица

1. Когато една странапо конвенциятавъзоснованаинформацията, с която разполага, има основателни причини да вярва, че животът, свободата или физическата неприкосновеност на лице по чл. 28, ал.1 ев непосредствена опасност на територията на друга страна по конвенцията, страната, която разполага с информацията, в случай на спешност веднага я предоставя на последната, за да предприеме необходимите мерки за защита.

2. Странитепо тази конвенциямогат даразгледат възможносттаза засилване на сътрудничеството при търсененаизчезнали хора, в частност, на изчезнали деца, ако наличната информация ги кара да смятат, че те са жертва на трафик на хора. За тази цел страните по конвенцията могат да сключват помежду си двустранни или многостранни договори.

Член 34 -Информация

1. Замолената странапо конвенциятаведнагаинформира молещата страна за окончателния резултат от мерките, предприети по реданатази глава. Замолената страна информира също веднага молещата страна за всяко обстоятелство, което прави невъзможно изпълнението на исканите мерки или рискува значително да го забави.

2. Дадена страна по конвенцията може в рамките на своето национално законодателство и без да е отправено предварително искане да съобщи на друга страна по конвенцията информацията, събрана в рамкитенанейнитесобствени разследвания, когато прецени, че разкриването на тази информация може да помогне на страната получател да образува или да проведе собствено разследване или производство по отношениена престъпления, установени в съответствие с тази конвенция, или когато тази информация би моглада доведедо формулиране на исканезасътрудничество от тази страна по реданатази глава.

3. Преди да предостави тази информация, предоставящата я страна по конвенцията може да изиска тя дабъде съхранявана като поверителна или да бъде използвана при спазването на определени условия. Ако страната получател не може да удовлетвори това искане, тя уведомява за това другата страна по конвенцията, която в този случай следва да реши дали все пак да бъде предоставена въпросната информация. Ако страната получател приеме информацията, за използването на която са поставени определени условия, тяоставаобвързанаот тях.

4. Цялатаинформация, изисканапо отношениеначленове 13 ,14 и 16 , необходима за предоставянето на правата, съдържащи се в тези членове, се изпраща веднага по искане на заинтересованата страна при спазваненаизискваниятаначл. 11 от тази конвенция.

Член 35 -Сътрудничество сгражданското общество

Всяка страна по конвенцията насърчава държавните органи и представителите на държавната администрациядаси сътрудничат с неправителствените организации, другите компетентни организации и членовете на гражданското общество при създаването на стратегически партньорства с оглед постигане целта на тази конвенция.

Главаседма -Механизъмза наблюдение

Член 36 -Експертна групазаборбас трафиканахора

1. Групата от експерти за борба с трафика на хора (наричана по-нататък за краткост "ГРЕТА") следи за прилагането натази конвенцияот странитепо нея.

2. ГРЕТАсесъстои от минимум 10 и максимум 15 членове при наличие на равно представителство на половете и спазен географски баланс, както и на мултидисциплинарни експертни познания. Членовете й се избират от Комитета на страните измежду гражданите на държавите -страни по тази конвенция, за срок 4 години, който можедасеподнови само веднъж.

3. Избирането начленоветенаГРЕТАсе основаванаследните принципи:

a) те се избират измежду лица с висок морал, известни с признатата си компетентност в областта на правата на човека, подпомагането и закрилата на жертвите на трафик и борбата с трафика на хора, или притежаващи професионален опит в областите, обхванати от тази конвенция;

b) тезаемат длъжносттав лично качество, като санезависими и безпристрастни при упражняването на своите функции и са на разположение с оглед ефективното изпълнение на своите професионални задължения;

c) ГРЕТАнеможеда включвав съставаси повече от един гражданин наеднаи същадържава;

d) тетрябвадапредставляват главните правни системи.

4. Процедурата за избор на членовете на ГРЕТА се определя от Комитета на министрите след консултиране и получаване на единодушното съгласие на страните по конвенцията в рамките на една годинаот влизанев силанатази конвенция. ГРЕТАприема собствените си процедурни правила.

Член 37 -Комитет настраните

1. Комитетът на странитепо конвенцията се състои от представителите в Комитета на министрите на Съвета на Европа на държавите членки -страни по конвенцията, и от представителите на страните по конвенцията, които не сачленки наСъветанаЕвропа.

2. Комитетът на страните се свиква от генералния секретар на Съвета на Европа. Неговото първо заседание се провежда в рамките на една година от влизането в сила на тази конвенция за избиране на членоветенаГРЕТА. Впоследствиетой щезаседава по исканенаеднатретаот страните по конвенцията, на председателяна ГРЕТАили нагенералниясекретар.

3. Комитетът на странитеприемаправилникзадейносттаси. Член 38 -Процедура

1. Процедурата по оценяване се отнася до страните по конвенцията и се разделя на кръгове, чиято продължителност се определя от ГРЕТА. В началото на всеки кръг ГРЕТА подбира специфичните разпоредби, на които сеосновавапроцедурата по оценяване.

2. ГРЕТА определя най-подходящите средства за осъществяването на тази оценка. ГРЕТА може в частност даприемавъпросникзавсеки кръгна оценяване, който можедаслужи като основа за оценяването на изпълнението от страните на настоящата конвенция. Този въпросник се адресира до всички страни по конвенцията. Страните отговарят на въпросника, както и на всяко друго искане за предоставяне на информация, отправено от ГРЕТА.

3. ГРЕТАможеда изисквада й бъде предоставяна информацияот гражданското общество.

4. ГРЕТА може субсидиарно да организира в сътрудничество с националните власти и "лицето за контакти", назначено от последните, и ако е необходимо, с помощта на независими национални експерти, посещения в съответните страни. По време на тези посещения ГРЕТА може да бъде подпомагана от специалисти в отделните области.

5. ГРЕТА изготвя проект на доклад, съдържащ нейните заключения относно изпълнението на разпоредбите, на които се основава оценката, както и нейните предложения относно начина, по който въпросната страна може да се справи с откроените проблеми. Проектодокладът се изпраща за коментар на страната, която е обект на оценяване. Нейните коментари се вземат предвид от ГРЕТА при изготвянето на нейниядоклад.

6. На тази основа ГРЕТА приема своя доклад и своите заключения, отнасящи се до мерките, предприети от въпросната страна за целите на прилагането на разпоредбите на тази конвенция. Този доклад и заключения се изпращат на въпросната страна и на Комитета на страните. Докладът и заключенията на ГРЕТА се публикуват от момента на приемането им заедно с евентуалните коментари на въпросната страна.

7. Без да се нарушава процедурата по алинеи от 1 до 6 на този член, Комитетът на страните може да приеме възоснованадоклада и заключенията на ГРЕТА препоръки, адресирани до тази страна (a) касаещи мерките, които трябва да се вземат за изпълнение на заключенията на ГРЕТА, като при нужда се определя дата за предоставяне на информацията за тяхното изпълнение; и (б) целящи да бъде насърчено сътрудничеството с тази странасогледприлагането натази конвенция.

Главаосма -Взаимовръзкас други международни актове Член 39 -Взаимовръзка сПротоколаза предотвратяване, ограничаване и

наказваненатрафиканахора, особено на жени и деца, допълващ

КонвенциятанаОбединенитенации срещумеждународнатаорганизирана

престъпност

Тази конвенцияненакърнява правата и задълженията, произтичащи от Протокола за предотвратяване, ограничаване и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца, допълващ Конвенцията на Обединените нации срещу международната организирана престъпност , и има за цел да засили закрилата, предоставенаот този протокол, и даразвиестандартите, съдържащи сев него.

Член 40 -Взаимовръзка сдруги международни актове

1. Тази конвенция не накърнява правата и задълженията, произтичащи от разпоредбите на други международни актове, по които страните по тази конвенция са или ще станат страни, и които съдържат разпоредби по въпросите, уредени с тази конвенция, и които осигуряват по-голяма закрила и помощ за жертвитенатрафик.

2. Страните по конвенцията могат да сключват помежду си двустранни или многостранни споразумения по въпросите, уредени с тази конвенция, с оглед допълване или засилване на нейните разпоредби или улесняванеприлагането напринципите, съдържащи сев нея.

3. Бездасезасягат предметът и целтанатази конвенцияи бездасенарушаванейното пълно прилагане по отношение на останалите страни, страните по конвенцията, които са членове на Европейския съюз, в своите взаимоотношенияприлагат правилатанаОбщносттаи на Европейския съюз, доколкото съществуват правиланаОбщносттаили на Европейскиясъюз, регламентиращи отделнияслучай и приложими къмнего.

4. Нищо в тази конвенция не накърнява правата, задълженията и отговорностите на държавите и лицата, произтичащи от международното право, включително от международното хуманитарно право и международното право по правата на човека, и в частност, когато те са приложими, от Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г., отнасящи се до статута на бежанец и до принципа на забрана на принудителното връщане (non-refoulement),съдържащсев тях.

Главадевета -Изменениянаконвенцията Член 41 -Изменения

1. Всяко предложение за изменение на тази конвенция, внесено от страна по нея, се изпраща до генералния секретар на Съвета на Европа и се препраща от него на държавите -членки на Съвета на Европа, всякадругадържава, подписала конвенцията, всякадържава -странапо нея, Европейската общност и всякадържава, поканенадаподпишетази конвенция, в съответствиесразпоредбитена чл. 42, както и на всякадържава, поканенадасеприсъедини къмтази конвенцияв съответствиесразпоредбитеначл. 43 .

2. Всяко изменение, внесено от страна по конвенцията, се изпраща до ГРЕТА, която предоставя на Комитета на министритесвоето становище по предложеното изменение.

3. Комитетът на министритеразглеждапредложеното изменениеи становището по него, предоставено от ГРЕТА, и след консултация със страните по тази конвенция и след получаване на тяхното единодушно съгласиеможеда приемеизменението.

4. Текстът навсяко изменение, прието от Комитетанаминистрите в съответствие с ал.3 на този член, се изпращанастранитепо конвенциятазаприемане.

5. Всяко изменение, прието в съответствие с ал.3 на този член, влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от един месец след датата, на която всички страни по конвенцията са информирали генералниясекретар, чеса го приели.

Главадесета -Заключителни разпоредби Член 42 -Подписванеи влизане в сила

1. Тази конвенцияеоткритазаподписване от държавите -членки на Съвета на Европа, от държавите, които несачленки и саучаствали в нейното изработване, и от Европейската общност.

2. Тази конвенция подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Актовете за ратификация, приемане или утвърждаванеседепозират при генералниясекретар наСъветанаЕвропа.

3. Тази конвенциявлиза в силана първия ден от месеца, следващизтичането на период от три месеца след датата, на която 10 подписали я държави, включващи най-малко 8 държави -членки на Съвета на Европа, са изразили съгласието си да бъдат обвързани от конвенцията в съответствие с разпоредбите на предходнатаалинея.

4. По отношение на всяка държава, спомената в ал. 1, или по отношение на Европейската общност, ако впоследствие изразят своето съгласие да бъдат обвързани от нея, конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващизтичането на период от три месеца след датата на депозиране на акта за ратификация, приемане или одобрение.

Член 43 -Присъединяване къмконвенцията

1. Следвлизането в сила на тази конвенцияКомитетът на министрите на Съвета на Европа може след консултиранесъс страните по конвенцията и получаване на тяхното единодушно съгласие да покани всяка държава, която не членува в Съвета на Европа и не е участвала в изработването на конвенцията, да се присъедини къмтази конвенциясрешение, взето с мнозинството по чл. 20 , буква d) от УставанаСъветана Европаи сединодушиенапредставителитена договарящите страни, имащи право да заседават в Комитета наминистрите.

2. По отношение на всяка присъединяваща се държава конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващизтичането на период от три месеца след датата на депозиране на акта за присъединяване при генералниясекретар наСъветанаЕвропа.

Член 44 -Териториално приложение

1. Всяка държава или Европейската общност може към момента на подписване или при депозирането на своя инструмент за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да посочи територията или териториите, закоито ще сеприлага тази конвенция.

2. Всяка страна по конвенцията може по всяко време след това чрез декларация, адресирана до генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири прилагането на тази конвенция по отношение на всяка друга територия, посочена в декларацията и за чиито международни отношения отговаря или от името на която е овластена да поема задължения. По отношение на тази територия конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващизтичането на период от три месеца след датата на получаване на декларациятаот генералниясекретар.

3. Всяка декларация, направена в съответствие с предходните две алинеи, може да бъде оттеглена по отношение на която и да е от посочените в нея територии чрез уведомление, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа. Оттеглянето влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на периодот три месецаследдататанаполучаване на уведомлението от генералниясекретар.

Член 45 -Резерви

Не седопускат резерви по отношениенакоято и да еот разпоредбитена тази конвенция, с изключение напредвидената в чл. 31, ал.2.

Член 46 -Денонсиране

1. Всяка страна може по всяко време да денонсира тази конвенция чрез уведомление, адресирано до генералниясекретар наСъветанаЕвропа.

2. Денонсирането влизав сила на първия ден от месеца, следващизтичането на период от три месеца

следдататанаполучаваненауведомлението от генералниясекретар. Член 47 -Уведомления

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите -членки на Съвета на Европа, всяка държава, която е подписала конвенцията, всяка държава -страна по конвенцията, Европейската общност, всяка държава, поканена да подпише тази конвенция в съответствие с разпоредбите на чл.42 , и всяка държава, поканенадасеприсъедини къмтази конвенцияв съответствиесразпоредбитеначл. 43 , за:

a) всяко подписване;

b) депозирането на всеки акт за ратификация, приемане, утвърждаванеили присъединяване;

c) всякадатанавлизанев сила на тази конвенцияв съответствие счленове 42 и 43;

d) всяко изменение, прието в съответствиесчл. 41, и датата, накоято товаизменениевлиза в сила;

e) всяко денонсиране, направено в съответствиес разпоредбите на чл. 46 ;

f) всеки другакт, уведомлениеили съобщение, отнасящи седо тази конвенция;

g) всякарезервапо чл. 45 .

В уверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за тази цел, подписаха тази конвенция.

Съставена във Варшава на 16 май 2005 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия от нея на всяка държава -членка на Съвета на Европа, на държавитенечленки, които са участвали в изработването натази конвенция, на Европейската общност и на всякадругадържава, поканенадасеприсъедини къмнея.